Когато малък бях -
ме хвана за ръка.
Татко, осъзнах

най-сетне и това.

Научи ме кое е
добро и зло -
то дар безценен бе
в моя живот.

Не ме подведе ти,
а просветли;
чрез грешките ми -
ме закали.

В смях и в раздори
летяха дни...
Позна, че някой ден ден
ще знам - прав си ти!

Ти с мен си
във всички мои слова
и всеки час
и ден аз те зова,
и знам, че аз
от теб съм просто част.

А ти живя за нас
и в твоя път
отдаде всеки час
с жар на дома.

Всички ни дари
с чиста любов
и с ръце добри
даде благослов.

Ти с мен си
във всички мои слова
и всеки час
и ден аз те зова,
и знам, че аз
от теб съм просто част.

Татко, вече знам -
прав беше ти.
Твойто слово с плам
у мен гори.

Comments